12.03.2013 г., 19:36

Тъжни мисли

691 0 0

Ще отминават дни, години -

ще станем ли по-мъдри и добри?

Какво ли бъдеще ще ни очаква,

животът тежък ли ще е или...

Все тъй ще теглим ли хомота

на трудности, несгоди и беди

с лишаване от нужните неща?

Хора ли с достойнство ще бъдем

или покорни и пасивни овни?

Въпроси си задаваме и нищо

не можем да направим за добро,

защото разединени сме и слаби.

На силните, сплотените гласът се чува

и крайно време е да се сплотим

с едничка цел: да бъдем чути

и по-добър живот да построим.

 

октомври 2012 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...