Mar 12, 2013, 7:36 PM

Тъжни мисли

  Poetry
694 0 0

Ще отминават дни, години -

ще станем ли по-мъдри и добри?

Какво ли бъдеще ще ни очаква,

животът тежък ли ще е или...

Все тъй ще теглим ли хомота

на трудности, несгоди и беди

с лишаване от нужните неща?

Хора ли с достойнство ще бъдем

или покорни и пасивни овни?

Въпроси си задаваме и нищо

не можем да направим за добро,

защото разединени сме и слаби.

На силните, сплотените гласът се чува

и крайно време е да се сплотим

с едничка цел: да бъдем чути

и по-добър живот да построим.

 

октомври 2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Т All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...