5 янв. 2008 г., 15:39

Тъжният образ

1.1K 0 4
Защо да сънуваш е толкова тъжно?
Защо да живееш в друг свят боли?
А може би времето някак е длъжно
да ни води сред бездна от невъзможни мечти?
Ако можеш усмивката си да престориш,
или бавничко да си затвориш очите
и загубил надежда, времето пак да молиш
да ти върне красивите стари мечти...
И тогава ще го срещнеш - образ тъжен, недраг,
твое тайно желание - като истински маг,
а сънувайки го, сякаш той е реален,
ще бъде тук вечно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво
  • Хубав стих.... за сънуване...
    Поздрав.
  • Сънищата са винаги по-красиви от действителността .Може би защото подсъзнателно ни пренасят в желания свят ,този на мечтите.За жалост не винаги се сбъдват.Но носят надежда.
    Поздрави ,много ми хареса!!
  • Да, да много добре написано.Браво!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...