5 янв. 2008 г., 15:39

Тъжният образ

1.1K 0 4
Защо да сънуваш е толкова тъжно?
Защо да живееш в друг свят боли?
А може би времето някак е длъжно
да ни води сред бездна от невъзможни мечти?
Ако можеш усмивката си да престориш,
или бавничко да си затвориш очите
и загубил надежда, времето пак да молиш
да ти върне красивите стари мечти...
И тогава ще го срещнеш - образ тъжен, недраг,
твое тайно желание - като истински маг,
а сънувайки го, сякаш той е реален,
ще бъде тук вечно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво
  • Хубав стих.... за сънуване...
    Поздрав.
  • Сънищата са винаги по-красиви от действителността .Може би защото подсъзнателно ни пренасят в желания свят ,този на мечтите.За жалост не винаги се сбъдват.Но носят надежда.
    Поздрави ,много ми хареса!!
  • Да, да много добре написано.Браво!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....