Защо да сънуваш е толкова тъжно?
Защо да живееш в друг свят боли?
А може би времето някак е длъжно
да ни води сред бездна от невъзможни мечти?
Ако можеш усмивката си да престориш,
или бавничко да си затвориш очите
и загубил надежда, времето пак да молиш
да ти върне красивите стари мечти...
И тогава ще го срещнеш - образ тъжен, недраг,
твое тайно желание - като истински маг,
а сънувайки го, сякаш той е реален,
ще бъде тук вечно...