17 янв. 2014 г., 23:05  

Тъжно небе

1.5K 0 20

Тъжно небе

 

Вън е облачен ден,

а вали вътре в мен.

Не разбирам, какво ми се случва?!

Как небето тъжи,

а от мойте очи

водопад от сълзи сякаш руква?

Я, кажи ми, небе,

откъде-накъде

свойта мъка във мен проектира?

И дъждовна вода

във очите изля,

а не каза дори как се спира.

Бях планирала днес

да е всичко на шест

и дори сложих грим и червило,

ала вместо това,

тази странна тъга

във сърцето ми как се е свила…

Значи щом те боли,

плачат мойте очи

и светкавичен гръм ме раздира?!

Мое тъжно небе,

усмихни се за мен,

за да мога да бъда щастлива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Керанка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...