Тъжно небе
Тъжно небе
Вън е облачен ден,
а вали вътре в мен.
Не разбирам, какво ми се случва?!
Как небето тъжи,
а от мойте очи
водопад от сълзи сякаш руква?
Я, кажи ми, небе,
откъде-накъде
свойта мъка във мен проектира?
И дъждовна вода
във очите изля,
а не каза дори как се спира.
Бях планирала днес
да е всичко на шест
и дори сложих грим и червило,
ала вместо това,
тази странна тъга
във сърцето ми как се е свила…
Значи щом те боли,
плачат мойте очи
и светкавичен гръм ме раздира?!
Мое тъжно небе,
усмихни се за мен,
за да мога да бъда щастлива!
© Керанка Иванова All rights reserved.
