Тъжно небе
Тъжно небе
Вън е облачен ден,
а вали вътре в мен.
Не разбирам, какво ми се случва?!
Как небето тъжи,
а от мойте очи
водопад от сълзи сякаш руква?
Я, кажи ми, небе,
откъде-накъде
свойта мъка във мен проектира?
И дъждовна вода
във очите изля,
а не каза дори как се спира.
Бях планирала днес
да е всичко на шест
и дори сложих грим и червило,
ала вместо това,
тази странна тъга
във сърцето ми как се е свила…
Значи щом те боли,
плачат мойте очи
и светкавичен гръм ме раздира?!
Мое тъжно небе,
усмихни се за мен,
за да мога да бъда щастлива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
