27 нояб. 2014 г., 18:57
Пише ми се тъжно някак.
Малко блудкаво дори.
Без капка блясък.
За угаснали луни,
за безнадеждности,
изгубени желания,
замрели нежности,
раздели, разстояния...
Но ето че засичам -
не зная как да продължа...
Изведнъж се сетих, че обичам
проклетия живот... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация