10 июн. 2008 г., 07:50

Тъмни тайни

875 0 11


Горчилката се утаява
в годините — прецизен филтър.
И капка бисерна остава.
Почти невидима. Сърдита.
 
Защо е толкова мъничка?
Безценна — а почти я няма?
Като сълзица на пчеличка.
От цял Живот — това ли само?
 
Това е, капчице. Това е.
От добрините вадим злото.
Да има нещичко накрая,
придава смисъл на Живота.
 
Защото дяволски е трудно
да чакаш сутрин мисли чисти
и за духовните простуди
разплата да не си поискаш.
 
А сетне да се утаяваш
и повечето да е мръсно.
При другите се връщаш бавно.
И ти си като тях.
Такъв си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш страшно увлекателно и въздействащо!
  • Бях тук...
  • А сетне да се утаяваш
    и повечето да е мръсно.

    Поздравления!
  • еднакво сме - мечтатели,творци и обичащи ...
    повече ми харесва този вариант ... не еднакво- тленни , лицемерни, сами и необичащи...


    а относно помъдряването на децата -лошо е ...раждаш се знаещ ...след малко десетилетия достигаш мъдростта ... а след нея идва лудостта...


  • ех...че ме замисли...
    филтрите...те са различни...прав е Радослав...
    Много хубав стих!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...