Jun 10, 2008, 7:50 AM

Тъмни тайни

  Poetry » Other
874 0 11


Горчилката се утаява
в годините — прецизен филтър.
И капка бисерна остава.
Почти невидима. Сърдита.
 
Защо е толкова мъничка?
Безценна — а почти я няма?
Като сълзица на пчеличка.
От цял Живот — това ли само?
 
Това е, капчице. Това е.
От добрините вадим злото.
Да има нещичко накрая,
придава смисъл на Живота.
 
Защото дяволски е трудно
да чакаш сутрин мисли чисти
и за духовните простуди
разплата да не си поискаш.
 
А сетне да се утаяваш
и повечето да е мръсно.
При другите се връщаш бавно.
И ти си като тях.
Такъв си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Белчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пишеш страшно увлекателно и въздействащо!
  • Бях тук...
  • А сетне да се утаяваш
    и повечето да е мръсно.

    Поздравления!
  • еднакво сме - мечтатели,творци и обичащи ...
    повече ми харесва този вариант ... не еднакво- тленни , лицемерни, сами и необичащи...


    а относно помъдряването на децата -лошо е ...раждаш се знаещ ...след малко десетилетия достигаш мъдростта ... а след нея идва лудостта...


  • ех...че ме замисли...
    филтрите...те са различни...прав е Радослав...
    Много хубав стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...