11 авг. 2020 г., 10:56

Търг за Ван Гог

904 5 20

                      На Иван 

 

Какъв пламък в очите 

е отразен в твоите картини!

Дори на небето лъчите 

засяват жажда в мнозина. 

 

Дори пейзажите ти светли

в полето със слънчогледи, 

носят ласките отвесни 

на неповторимата ти четка.

 

В рамката на самотата 

палитрата е необятна. 

И прикована на стената 

живее болка неопята. 

 

Сега купуват мечтите 

на живот недосънуван...

За цената никой не пита.

Кой плаща болка нарисувана?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара и оценката, Гавраил !🤝
  • Впечатляващ,чудесен финал.
    Поздравление!
  • Благодаря за хубавите думи, Таня!
  • Слънчогледите на маестрото...
    Хубаво си ги вплел в стих!
  • Благодаря за интересният коментар, Жени!
    Не съм сигурен, но може би един художник ще отговори, че любовта е топъл цвят, а небето е с лазурен...🤨

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...