11 авг. 2020 г., 10:56

Търг за Ван Гог

905 5 20

                      На Иван 

 

Какъв пламък в очите 

е отразен в твоите картини!

Дори на небето лъчите 

засяват жажда в мнозина. 

 

Дори пейзажите ти светли

в полето със слънчогледи, 

носят ласките отвесни 

на неповторимата ти четка.

 

В рамката на самотата 

палитрата е необятна. 

И прикована на стената 

живее болка неопята. 

 

Сега купуват мечтите 

на живот недосънуван...

За цената никой не пита.

Кой плаща болка нарисувана?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара и оценката, Гавраил !🤝
  • Впечатляващ,чудесен финал.
    Поздравление!
  • Благодаря за хубавите думи, Таня!
  • Слънчогледите на маестрото...
    Хубаво си ги вплел в стих!
  • Благодаря за интересният коментар, Жени!
    Не съм сигурен, но може би един художник ще отговори, че любовта е топъл цвят, а небето е с лазурен...🤨

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...