На Иван
Какъв пламък в очите
е отразен в твоите картини!
Дори на небето лъчите
засяват жажда в мнозина.
Дори пейзажите ти светли
в полето със слънчогледи,
носят ласките отвесни
на неповторимата ти четка.
В рамката на самотата
палитрата е необятна.
И прикована на стената
живее болка неопята.
Сега купуват мечтите
на живот недосънуван...
За цената никой не пита.
Кой плаща болка нарисувана?
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
