11 ago 2020, 10:56

Търг за Ван Гог

  Poesía » Otra
906 5 20

                      На Иван 

 

Какъв пламък в очите 

е отразен в твоите картини!

Дори на небето лъчите 

засяват жажда в мнозина. 

 

Дори пейзажите ти светли

в полето със слънчогледи, 

носят ласките отвесни 

на неповторимата ти четка.

 

В рамката на самотата 

палитрата е необятна. 

И прикована на стената 

живее болка неопята. 

 

Сега купуват мечтите 

на живот недосънуван...

За цената никой не пита.

Кой плаща болка нарисувана?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара и оценката, Гавраил !🤝
  • Впечатляващ,чудесен финал.
    Поздравление!
  • Благодаря за хубавите думи, Таня!
  • Слънчогледите на маестрото...
    Хубаво си ги вплел в стих!
  • Благодаря за интересният коментар, Жени!
    Не съм сигурен, но може би един художник ще отговори, че любовта е топъл цвят, а небето е с лазурен...🤨

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...