11 ago 2020, 10:56

Търг за Ван Гог

  Poesía » Otra
912 5 20

                      На Иван 

 

Какъв пламък в очите 

е отразен в твоите картини!

Дори на небето лъчите 

засяват жажда в мнозина. 

 

Дори пейзажите ти светли

в полето със слънчогледи, 

носят ласките отвесни 

на неповторимата ти четка.

 

В рамката на самотата 

палитрата е необятна. 

И прикована на стената 

живее болка неопята. 

 

Сега купуват мечтите 

на живот недосънуван...

За цената никой не пита.

Кой плаща болка нарисувана?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара и оценката, Гавраил !🤝
  • Впечатляващ,чудесен финал.
    Поздравление!
  • Благодаря за хубавите думи, Таня!
  • Слънчогледите на маестрото...
    Хубаво си ги вплел в стих!
  • Благодаря за интересният коментар, Жени!
    Не съм сигурен, но може би един художник ще отговори, че любовта е топъл цвят, а небето е с лазурен...🤨

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...