11.08.2020 г., 10:56

Търг за Ван Гог

907 5 20

                      На Иван 

 

Какъв пламък в очите 

е отразен в твоите картини!

Дори на небето лъчите 

засяват жажда в мнозина. 

 

Дори пейзажите ти светли

в полето със слънчогледи, 

носят ласките отвесни 

на неповторимата ти четка.

 

В рамката на самотата 

палитрата е необятна. 

И прикована на стената 

живее болка неопята. 

 

Сега купуват мечтите 

на живот недосънуван...

За цената никой не пита.

Кой плаща болка нарисувана?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара и оценката, Гавраил !🤝
  • Впечатляващ,чудесен финал.
    Поздравление!
  • Благодаря за хубавите думи, Таня!
  • Слънчогледите на маестрото...
    Хубаво си ги вплел в стих!
  • Благодаря за интересният коментар, Жени!
    Не съм сигурен, но може би един художник ще отговори, че любовта е топъл цвят, а небето е с лазурен...🤨

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...