6 апр. 2017 г., 10:29

Търсене

437 0 0

Колко любов
всеки изхвърля.
Ровя в боклука
кофите обръщам.
Но грам обич 
не е останала там.

 

Не ме е срам
нека ме гледат.
Ще търся
докато я намеря.
И цялото си сърце
на нея ще дам.

 

Не искам въпроси
отговори нямам.
За любов да прося
вече се отказвам.
По-добре да живея
в един истински свят.

Ще бъда щастлив
ако всичко забравя.


И ще се чувствам жив
главата си ще изправя
защото светът е красив.
Обичам ли
каквото и да правя
аз ще бъда богат.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

2017

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...