Apr 6, 2017, 10:29 AM

Търсене

  Poetry » Civic
434 0 0

Колко любов
всеки изхвърля.
Ровя в боклука
кофите обръщам.
Но грам обич 
не е останала там.

 

Не ме е срам
нека ме гледат.
Ще търся
докато я намеря.
И цялото си сърце
на нея ще дам.

 

Не искам въпроси
отговори нямам.
За любов да прося
вече се отказвам.
По-добре да живея
в един истински свят.

Ще бъда щастлив
ако всичко забравя.


И ще се чувствам жив
главата си ще изправя
защото светът е красив.
Обичам ли
каквото и да правя
аз ще бъда богат.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2017

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...