Apr 6, 2017, 10:29 AM

Търсене

  Poetry » Civic
433 0 0

Колко любов
всеки изхвърля.
Ровя в боклука
кофите обръщам.
Но грам обич 
не е останала там.

 

Не ме е срам
нека ме гледат.
Ще търся
докато я намеря.
И цялото си сърце
на нея ще дам.

 

Не искам въпроси
отговори нямам.
За любов да прося
вече се отказвам.
По-добре да живея
в един истински свят.

Ще бъда щастлив
ако всичко забравя.


И ще се чувствам жив
главата си ще изправя
защото светът е красив.
Обичам ли
каквото и да правя
аз ще бъда богат.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2017

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....