27 окт. 2014 г., 17:24

Търся те

1.6K 0 19

Душата ми прилича на море,

разплискано докрай от ветровете,

разбунено като от буря в зимен ден

и търсещо приют сред бреговете.

 

Душата ми скиталчица една,

не знае тя покой или утеха,

тя губи се в безтебна самота

и зов отпраща с надежда крехка.

 

Ти чуваш ли на ехото звука,

то е вълна от моя вик подета,

тя ще те търси до края на света

и ще се плисне кротко, когато те намери.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно и много ссилно стихотворение.
  • Благодаря ви за хубавите коментари, Ангел, Фери! Зарадвахте ме!
  • Има едно единствено огледало за душата и това е езикът на поета- само той може сладко да я нарисува! Аплодисменти за твоя автопортрет! Докосна ме, наистина!
  • Ех, този зов на скиталчица, потънала в бетебна самота как пронизва с тъгата си!
    Поздрави!
  • Благодаря от сърце за споделеното, Алина, Росица, Илко!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...