27.10.2014 г., 17:24

Търся те

1.6K 0 19

Душата ми прилича на море,

разплискано докрай от ветровете,

разбунено като от буря в зимен ден

и търсещо приют сред бреговете.

 

Душата ми скиталчица една,

не знае тя покой или утеха,

тя губи се в безтебна самота

и зов отпраща с надежда крехка.

 

Ти чуваш ли на ехото звука,

то е вълна от моя вик подета,

тя ще те търси до края на света

и ще се плисне кротко, когато те намери.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно и много ссилно стихотворение.
  • Благодаря ви за хубавите коментари, Ангел, Фери! Зарадвахте ме!
  • Има едно единствено огледало за душата и това е езикът на поета- само той може сладко да я нарисува! Аплодисменти за твоя автопортрет! Докосна ме, наистина!
  • Ех, този зов на скиталчица, потънала в бетебна самота как пронизва с тъгата си!
    Поздрави!
  • Благодаря от сърце за споделеното, Алина, Росица, Илко!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...