27.10.2014 г., 17:24

Търся те

1.6K 0 19

Душата ми прилича на море,

разплискано докрай от ветровете,

разбунено като от буря в зимен ден

и търсещо приют сред бреговете.

 

Душата ми скиталчица една,

не знае тя покой или утеха,

тя губи се в безтебна самота

и зов отпраща с надежда крехка.

 

Ти чуваш ли на ехото звука,

то е вълна от моя вик подета,

тя ще те търси до края на света

и ще се плисне кротко, когато те намери.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно и много ссилно стихотворение.
  • Благодаря ви за хубавите коментари, Ангел, Фери! Зарадвахте ме!
  • Има едно единствено огледало за душата и това е езикът на поета- само той може сладко да я нарисува! Аплодисменти за твоя автопортрет! Докосна ме, наистина!
  • Ех, този зов на скиталчица, потънала в бетебна самота как пронизва с тъгата си!
    Поздрави!
  • Благодаря от сърце за споделеното, Алина, Росица, Илко!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....