Душата ми прилича на море,
разплискано докрай от ветровете,
разбунено като от буря в зимен ден
и търсещо приют сред бреговете.
Душата ми скиталчица една,
не знае тя покой или утеха,
тя губи се в безтебна самота
и зов отпраща с надежда крехка.
Ти чуваш ли на ехото звука,
то е вълна от моя вик подета,
тя ще те търси до края на света
и ще се плисне кротко, когато те намери.