Търся те, път към безкрая всевечен.
Търся те ден подир ден.
Чувствам те - в мен си, а тъй си далечен,
с утринен лъч озарен.
Линия, точка и светла посока
над хоризонта огрян,
бистра следа, отразена в потока,
слънце в живот неживян.
Пътник да бъда, така отреди ми,
ти, моя земна съдба.
Дълъг е пътят, но ти запали ми
ярка свещица в нощта.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены