Търся те, път към безкрая всевечен.
Търся те ден подир ден.
Чувствам те - в мен си, а тъй си далечен,
с утринен лъч озарен.
Линия, точка и светла посока
над хоризонта огрян,
бистра следа, отразена в потока,
слънце в живот неживян.
Пътник да бъда, така отреди ми,
ти, моя земна съдба.
Дълъг е пътят, но ти запали ми
ярка свещица в нощта.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
