Почва с измръзнали посеви,
корен, изтръгнат от бурята.
Вихър, танцуващ в очите ми,
зов, приглушен от стихията.
Лъч, изоставен от слънцето,
впива се ловко в гърдите ми.
Сблъскват се нощи и изгреви,
дните догарят на тласъци.
Бряг, нецелунат от вятъра...
кът, недокоснат от пламъци.
Крий се, но даже в химерата
няма подслон сред виелици.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
