Почва с измръзнали посеви,
корен, изтръгнат от бурята.
Вихър, танцуващ в очите ми,
зов, приглушен от стихията.
Лъч, изоставен от слънцето,
впива се ловко в гърдите ми.
Сблъскват се нощи и изгреви,
дните догарят на тласъци.
Бряг, нецелунат от вятъра...
кът, недокоснат от пламъци.
Крий се, но даже в химерата
няма подслон сред виелици.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
