ЛуЛу
49 222
11.08.2016 г., 19:44 ч.  

Убежище 

  Поезия » Бели стихове
1330 7 11

Почва с измръзнали посеви,  

корен, изтръгнат от бурята.

Вихър, танцуващ в очите ми,

зов, приглушен от стихията.

 

Лъч, изоставен от слънцето,

впива се ловко в гърдите ми.

Сблъскват се нощи и изгреви,

дните догарят на тласъци.

 

Бряг, нецелунат от вятъра...

кът, недокоснат от пламъци.

Крий се, но даже в химерата

няма подслон сред виелици.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми
  • Прекрасно е, поздравления!
  • Благодаря ви за милите думи! Безкрайно се радвам, че съм успяла да ви докосна и съм ви доставила удоволствие.
    Eли, твоето мнение означава много за мен, знаеш защо това е така. Поздрави!
  • „...няма подслон...”
  • И аз харесах. Поздрав, ЛуЛу!
  • Някъде бях чела, че е голямо майсторство да правиш описания, без да използваш прилагателни.
    Убедих се в това, Надежда.
    Постигнала си сетивна образност и силни внушения – дори и в безглаголните изрази.
    Съвършен дактил – в издържан по форма бял стих.
    Моите поздравления!
  • Хареса к
  • Хубав изказ и образност! Хареса ми!
  • Красиво е...!
  • Много хубава творба - браво!
    Поздрав от сърце!
  • Хубаво е, Надежда! Ефирно и малко тъжно. Поздрави!
Предложения
: ??:??