Aug 11, 2016, 7:44 PM  

Убежище

1.9K 7 11

Почва с измръзнали посеви,  

корен, изтръгнат от бурята.

Вихър, танцуващ в очите ми,

зов, приглушен от стихията.

 

Лъч, изоставен от слънцето,

впива се ловко в гърдите ми.

Сблъскват се нощи и изгреви,

дните догарят на тласъци.

 

Бряг, нецелунат от вятъра...

кът, недокоснат от пламъци.

Крий се, но даже в химерата

няма подслон сред виелици.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми
  • Прекрасно е, поздравления!
  • Благодаря ви за милите думи! Безкрайно се радвам, че съм успяла да ви докосна и съм ви доставила удоволствие.
    Eли, твоето мнение означава много за мен, знаеш защо това е така. Поздрави!
  • „...няма подслон...”
  • И аз харесах. Поздрав, ЛуЛу!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....