20 дек. 2007 г., 15:18

училище

1.3K 0 2

Училище

 

 За ваканцията мислим още от май,

защото за нас тя е един Рай.

Уроците не учим, защото ни зове -

слънцето прекрасно

златен лъч плете.

Навън се чува смях на весели деца,

всеки си играе на своята игра.

Златен лъч докосва и моето лице,

но нещо друго спира детското сърце:

уроци ненаучени в учебника лежат,

а двойките безмилостно редят ли се, редят.

Ех, кога ли? - питам се аз -

Ще съм навън, а не у нас???

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Ваклинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...