20 дек. 2007 г., 15:18

училище

1.3K 0 2

Училище

 

 За ваканцията мислим още от май,

защото за нас тя е един Рай.

Уроците не учим, защото ни зове -

слънцето прекрасно

златен лъч плете.

Навън се чува смях на весели деца,

всеки си играе на своята игра.

Златен лъч докосва и моето лице,

но нещо друго спира детското сърце:

уроци ненаучени в учебника лежат,

а двойките безмилостно редят ли се, редят.

Ех, кога ли? - питам се аз -

Ще съм навън, а не у нас???

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Ваклинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....