20.12.2007 г., 15:18

училище

1.3K 0 2

Училище

 

 За ваканцията мислим още от май,

защото за нас тя е един Рай.

Уроците не учим, защото ни зове -

слънцето прекрасно

златен лъч плете.

Навън се чува смях на весели деца,

всеки си играе на своята игра.

Златен лъч докосва и моето лице,

но нещо друго спира детското сърце:

уроци ненаучени в учебника лежат,

а двойките безмилостно редят ли се, редят.

Ех, кога ли? - питам се аз -

Ще съм навън, а не у нас???

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Ваклинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...