Училище
За ваканцията мислим още от май,
защото за нас тя е един Рай.
Уроците не учим, защото ни зове -
слънцето прекрасно
златен лъч плете.
Навън се чува смях на весели деца,
всеки си играе на своята игра.
Златен лъч докосва и моето лице,
но нещо друго спира детското сърце:
уроци ненаучени в учебника лежат,
а двойките безмилостно редят ли се, редят.
Ех, кога ли? - питам се аз -
Ще съм навън, а не у нас???
© Мирослава Ваклинова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
