Училище
За ваканцията мислим още от май,
защото за нас тя е един Рай.
Уроците не учим, защото ни зове -
слънцето прекрасно
златен лъч плете.
Навън се чува смях на весели деца,
всеки си играе на своята игра.
Златен лъч докосва и моето лице,
но нещо друго спира детското сърце:
уроци ненаучени в учебника лежат,
а двойките безмилостно редят ли се, редят.
Ех, кога ли? - питам се аз -
Ще съм навън, а не у нас???
© Мирослава Ваклинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
