Училище
За ваканцията мислим още от май,
защото за нас тя е един Рай.
Уроците не учим, защото ни зове -
слънцето прекрасно
златен лъч плете.
Навън се чува смях на весели деца,
всеки си играе на своята игра.
Златен лъч докосва и моето лице,
но нещо друго спира детското сърце:
уроци ненаучени в учебника лежат,
а двойките безмилостно редят ли се, редят.
Ех, кога ли? - питам се аз -
Ще съм навън, а не у нас???
© Мирослава Ваклинова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
