21 февр. 2012 г., 18:08

Училищно 

  Поэзия
612 1 3

Имам толкова умен живот! Да се знае!

Ден през ден ми предава уроци, уроци...

А пък други животи свенливо си траят

и си трупат връз ризите пороци, пороци...

Ето вчера, например, какво ме научи

/аз за днеска съм сигурна – ново ще има/:

Ами, случи се там, каквото се случи

и на някого правдата не му се размина.

Но пък не е това на стиха ми поантата,

друго нещо прочетох в редовете на книжката:

без значение колко тежи й тефтерът и чантата,

все по гръб и страхлива остава си мишката.

А пък оня, без куфара, дори без багажа,

дето свикнал е все да напряга гръбнака,

без да мъкне на своя гръб някаква стража,

май е сто пъти повеч`  юнак от „юнака”.

И каква е, животе, поуката, кой бе урокът?

„Тежестта на гърбината /добре да научиш/,

не е фината разлика между теб и мишока.

То е нещо, на което робуваш и служиш.

И за смелости вече не можеш да мислиш.

Смелостта е във корена свой Свобода.

А дали си свободен, когато зависиш

от товар, който ужким ти пази гърба."

Ей такъв е Животът ми – зрял!  Да се знае!

Не порастват крила на подпирани плещи.

И връз този гръб лягаш на голо накрая.

А най-ситият полет е над восъчни свещи.

© Люсил Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравейте! И благодаря, любима Ивон и галантен Ангел! Всъщност аз не съм си тръгвала от поезията, само сцената смених
  • И аз като че ли съм бил на тази лекция...
    Поздравявам те за поезията, Люси!
    Връщай се!
  • Не порастват крила на подпирани плещи.

    Силен финал! С поздрави, Люсил!
Предложения
: ??:??