Училищно
Имам толкова умен живот! Да се знае!
Ден през ден ми предава уроци, уроци...
А пък други животи свенливо си траят
и си трупат връз ризите пороци, пороци...
Ето вчера, например, какво ме научи
/аз за днеска съм сигурна – ново ще има/:
Ами, случи се там, каквото се случи
и на някого правдата не му се размина.
Но пък не е това на стиха ми поантата,
друго нещо прочетох в редовете на книжката:
без значение колко тежи й тефтерът и чантата,
все по гръб и страхлива остава си мишката.
А пък оня, без куфара, дори без багажа,
дето свикнал е все да напряга гръбнака,
без да мъкне на своя гръб някаква стража,
май е сто пъти повеч` юнак от „юнака”.
И каква е, животе, поуката, кой бе урокът?
„Тежестта на гърбината /добре да научиш/,
не е фината разлика между теб и мишока.
То е нещо, на което робуваш и служиш.
И за смелости вече не можеш да мислиш.
Смелостта е във корена свой Свобода.
А дали си свободен, когато зависиш
от товар, който ужким ти пази гърба."
Ей такъв е Животът ми – зрял! Да се знае!
Не порастват крила на подпирани плещи.
И връз този гръб лягаш на голо накрая.
А най-ситият полет е над восъчни свещи.
© Люсил All rights reserved.
