8 авг. 2013 г., 23:29

Учителката в бяло

1.1K 0 1

Една ли бе, или пък много?

Една ли ти докосна нашите сърца?

Дойде в часа ни, светла,  нова

и в нас събуди силните слова.

Нима не бяха други като теб,

защо събуди вярата във нас???

 

А тя, заспала тъжен сън,

докосна се небрежно

до този чуден звън.

 

Те гледаха с почуда на тази красота,

тази сила женска, тази горда самота.

И блясъкът за тях бе тъй далечен,

от искрите само чувстваш се увлечен.

А що да дириш в него – висота???

Не разбираха все още техните сърца...

 

Но семето зася се в дълбоките недра,

засия душата с нова светлина.

Думите поникнаха и огряха този плам

и тя премисляше сама „Какво още мога да им дам?“

А тя бе дала вече най-доброто:

обич към четмото и писмото,

обич към душата, обич към света,

обич към една неземна красота.

 

Една бе ти, учителката в бяло,

спасението на уморени, изоставени деца.

Не беше пристан, нито пък заслона,

а стихийна буря, преобръщаща света.

Дойде в часа ни светла, нова

и в нас събуди силните слова!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Я Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...