21 авг. 2025 г., 22:53

Учителю!

373 5 9

Вече нямам оценки, Учителю!

Нямам вече тетрадка и скицник.

Имам свои закони неписани.

И живот на куплети и срички.

Нося своите гръмки падения.

И възходи по пътя нагоре.

Днес побирам света в изречения

непонятни за малките хора.

Днес не бие звънеца, Учителю!

Но си пазя щуреца в ухото,

да разпява душата ми в тихото

към скалистото, стръмно високо.

Той говори с гласа ти, Учителю,

с топлината на мъдрата песен.

И аз спирам смълчана пред изгрева,

за да видя, че вън пак е есен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

3 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Много е хубаво! Успех!
  • Разкош!
  • Благодаря,нали съм доста припряна и забравих да прочета условията. Видях стих за първи учебен ден и хайде...иначе стихотворението е много старо,преди доста години,когато започнах работа в училището,в което съм прекарала най-прекрасните си години,една колежка се пошегува с мен и каза:"Толкова стихотворения си написала,а няма нищо за Учителя". Тогава се роди това стихотворение, в същия ден. Извинявам се,ако съм нарушила условията. Усмихнат ден на всички!
  • Успех, Николина!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...