Учителю!
Вече нямам оценки, Учителю!
Нямам вече тетрадка и скицник.
Имам свои закони неписани.
И живот на куплети и срички.
Нося своите гръмки падения.
И възходи по пътя нагоре.
Днес побирам света в изречения
непонятни за малките хора.
Днес не бие звънеца, Учителю!
Но си пазя щуреца в ухото,
да разпява душата ми в тихото
към скалистото, стръмно високо.
Той говори с гласа ти, Учителю,
с топлината на мъдрата песен.
И аз спирам смълчана пред изгрева,
за да видя, че вън пак е есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
