1. В очи небесни кротко плува,
не открила друго място,
магичната й доброта.
От Слънцето я лъч целува,
небесните очи искрят,
щом учтивостта в езерото на душата отрази се.
2.Плува добрината във духа й,
колкото й трудно да е на света.
Истината идва, говори кротко, тихо,
на сестрите си показва съпричастност,
да няма я при тях отрицателната самота.
3.Учтиво с личността държи се,
духът добър, брат на доброта.
Пазил във сърцето й звездите,
силата на контурите в ръка,
силата на образа в очите.
4.Всеки ден,
на врата телесна се почуква,
отваря пак учтивостта.
"С какво мога да помогна" пита,
хваща я за ръката доброта,
кротко, по пътя към звездите.
5. Не посмя да ги задържи сърцето,
както тук, така и в чуждите гърди.
Не падат за тях лъчи от небето,
не небесни им са очите,
нито водят учтивост или доброта,
топло, в своят брат-Сърце.
© Георги Сираков Все права защищены