Sep 4, 2018, 2:54 PM

Учтивост и Доброта 

  Poetry » Phylosophy
977 0 0

1. В очи небесни кротко плува,

не открила друго място,

магичната й доброта.

От Слънцето я лъч целува,

небесните очи искрят,

щом учтивостта в езерото на душата отрази се.

 

2.Плува добрината във духа й,

колкото й трудно да е на света.

Истината идва, говори кротко, тихо,

на сестрите си показва съпричастност,

да няма я при тях отрицателната самота.

 

3.Учтиво с личността държи се,

духът добър, брат на доброта.

Пазил във сърцето й звездите,

силата на контурите в ръка,

силата на образа в очите.

 

4.Всеки ден,

на врата телесна се почуква,

отваря пак учтивостта.

"С какво мога да помогна" пита,

хваща я за ръката доброта,

кротко, по пътя към звездите.

 

5. Не посмя да ги задържи сърцето,

както тук, така и в чуждите гърди.

Не падат за тях лъчи от небето,

не небесни им са очите,

нито водят учтивост или доброта,

топло, в своят брат-Сърце.

© Георги Сираков All rights reserved.

Различен поглед, върху човешките чувства.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??