1. В очи небесни кротко плува,

не открила друго място,

магичната й доброта.

От Слънцето я лъч целува,

небесните очи искрят,

щом учтивостта в езерото на душата отрази се.

2.Плува добрината във духа й,

колкото й трудно да е на света.

Истината идва, говори кротко, тихо,

на сестрите си показва съпричастност,

да няма я при тях отрицателната самота.

3.Учтиво с личността държи се,

духът добър, брат на доброта.

Пазил във сърцето й звездите,

силата на контурите в ръка,

силата на образа в очите.

4.Всеки ден,

на врата телесна се почуква,

отваря пак учтивостта.

"С какво мога да помогна" пита,

хваща я за ръката доброта,

кротко, по пътя към звездите.

5. Не посмя да ги задържи сърцето,

както тук, така и в чуждите гърди.

Не падат за тях лъчи от небето,

не небесни им са очите,

нито водят учтивост или доброта,

топло, в своят брат-Сърце.