9 июн. 2009 г., 18:55

Удавена

709 0 1

Не мога да погледна настрани.
Дори не знам досега какво съм виждала.
В изгубено чeрните ти очи
умирам да заспя единствена.

Не ме питай дали те обичaм.
Не те обичам. Аз съм удавена в теб.
Не знам дори как се изрича
това, което сееш в мен без ред.

Твоя съм. В всяка секунда и минута,
и нищо в замяна не ми носи.
Просто някоя нощ, до теб като съм сгушена,
отново като днес ме погледни.

09.06.2009г.
гр. Аринага


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...