Не мога да погледна настрани.
Дори не знам досега какво съм виждала.
В изгубено чeрните ти очи
умирам да заспя единствена.
Не ме питай дали те обичaм.
Не те обичам. Аз съм удавена в теб.
Не знам дори как се изрича
това, което сееш в мен без ред.
Твоя съм. В всяка секунда и минута,
и нищо в замяна не ми носи.
Просто някоя нощ, до теб като съм сгушена,
отново като днес ме погледни.
09.06.2009г.
гр. Аринага
© Събина Брайчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
