Угасваща любов...
Паля една след друга безброй свещи,
слагам навсякъде твойте снимки.
Паля в мене страстите горещи,
и те гледам ли, гледам, на стената...
Вечеря богата приготвям,
трапезата бавно подреждам.
Ястията периодично притоплям
и мислите в себе си подреждам...
Вана ароматна те очаква
и легло от рози, и бяла коприна.
В този момент една жена те оплаква,
вече няма значение, че всичко изстина...
Задаваш се и цветя красиви ми носиш,
цял попит от чужд женски аромат.
С безброй цветя извинение си просиш,
да, зная, това е твоя мъжки свят...
Бавно всичко замира,
изпитвам болка ужасна.
Нашата любов постепенно умира,
свещтта бавно, бавно угасва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
