Угасваща любов...
Паля една след друга безброй свещи,
слагам навсякъде твойте снимки.
Паля в мене страстите горещи,
и те гледам ли, гледам, на стената...
Вечеря богата приготвям,
трапезата бавно подреждам.
Ястията периодично притоплям
и мислите в себе си подреждам...
Вана ароматна те очаква
и легло от рози, и бяла коприна.
В този момент една жена те оплаква,
вече няма значение, че всичко изстина...
Задаваш се и цветя красиви ми носиш,
цял попит от чужд женски аромат.
С безброй цветя извинение си просиш,
да, зная, това е твоя мъжки свят...
Бавно всичко замира,
изпитвам болка ужасна.
Нашата любов постепенно умира,
свещтта бавно, бавно угасва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
