1.05.2006 г., 12:14 ч.

Угасваща любов... 

  Поезия
930 0 3

Паля една след друга безброй свещи,
слагам навсякъде твойте снимки.
Паля в мене страстите горещи,
и те гледам ли, гледам, на стената...

Вечеря богата приготвям,
трапезата бавно подреждам.
Ястията периодично притоплям
и мислите в себе си подреждам...

Вана ароматна те очаква
и легло от рози, и бяла коприна.
В този момент една жена те оплаква,
вече няма значение, че всичко изстина...

Задаваш се и цветя красиви ми носиш,
цял попит от чужд женски аромат.
С безброй цветя извинение си просиш,
да, зная, това е твоя мъжки свят...

Бавно всичко замира,
изпитвам болка ужасна.
Нашата любов постепенно умира,
свещтта бавно, бавно угасва...

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??