May 1, 2006, 12:14 PM

Угасваща любов...

  Poetry
1.1K 0 3

Паля една след друга безброй свещи,
слагам навсякъде твойте снимки.
Паля в мене страстите горещи,
и те гледам ли, гледам, на стената...

Вечеря богата приготвям,
трапезата бавно подреждам.
Ястията периодично притоплям
и мислите в себе си подреждам...

Вана ароматна те очаква
и легло от рози, и бяла коприна.
В този момент една жена те оплаква,
вече няма значение, че всичко изстина...

Задаваш се и цветя красиви ми носиш,
цял попит от чужд женски аромат.
С безброй цветя извинение си просиш,
да, зная, това е твоя мъжки свят...

Бавно всичко замира,
изпитвам болка ужасна.
Нашата любов постепенно умира,
свещтта бавно, бавно угасва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...