Ухае на разкош

15 июл. 2005 г., 00:39

Поэзия

800 0 2

Думите са непонятни като танц, а мисълта
е лунен валс на сетивата
във който стъпките
са млечни самозванци на мека импулсивност
разтворена в букет
от хармонични звуци и ухания
в просъницата топла на кехлебарения блян...

А ехото в сърцето е плиснал се капчук
от всичките
несбъднати желания
в които сенките разкриват свойта плът
и формата си тънкостенна -
изваяна до съвършенство
ден след ден
над водопадните нюанси от мълчания...

А под лозницата ... ухае на разкош -
ухае на черешов пай
и гъгрещо във джезвето кафе
приготвени
единствено за нас.
Запалвам бавно първата цигара
превръщайки се
във тюркоазен лотос,
с разтворено от щастие сърце
преди да те прегърна многопръстно...

Свързани произведения

Dimi (Дими Фильова)

2005-07-16T23:35:44+03:00

Цигарата ми бе убягнала досега. Научих нещо ново за теб! Прегръдка, мила!
Fabiana (Галя Николова)

2005-07-15T11:56:34+03:00

Уханен и топъл стих! Неповторима си! Прегръщам те!

Ухае на разкош

Свързани произведения

Комментарии

Предложения