В градината с ухание на бели кринове
със пеперудени крила витаят спомени.
Изплували над хоризонта вечни джинове
в индиговия здрач на вечерта,
въртят се и танцуват, галопирайки
безкрайната мазурка на страстта.
Като запалени борини осияват
сълзите в пещерата на духа ми,
където минали докосват бъдни мигове,
тъй както сталагмити призовават сталактити,
за да се слеят в карста на сегашните.
Разпуснала коси, с ефирна риза, ...