Jul 13, 2010, 3:39 PM

Уханен стих

  Poetry » Love
685 0 0

В градината с ухание на бели кринове

със пеперудени крила витаят спомени.

Изплували над хоризонта вечни джинове

в индиговия здрач на вечерта,

въртят се и танцуват, галопирайки

безкрайната мазурка на страстта.

 

 

Като запалени борини осияват

сълзите в пещерата  на духа ми,

където минали докосват бъдни мигове,

тъй както сталагмити призовават сталактити,

за да се слеят в карста на сегашните.

 

 

 Разпуснала коси, с ефирна риза,

 по-сладка и опасна и от блудница,

 пристъпва босоногата любов и влиза...

В градината със криновете чудни...

 

Една усмивка с аромат на кринове

избухва като фойерверк в тревата,

докато лъскам потъмняло златото

на дните си, в които бяхме двама...

 Ще си ги вадя от витрината на паметта

понякога, за да ме галят като лято.

 

Ще си откъсна наръч кринове,

за да ги пръсна в опустялото си ложе,

в нозете ми разцъфнало подножие...

 И след последния си дъх ще се надявам,

ще те очаквам върху облаци от кринове...

В косите ми уханен крин да бъде знакът,

че ще те чакам горе  на небето.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...