21 окт. 2021 г., 18:55

Улицата

477 1 2

Кой каза, че улицата е умряла,

че тя е само път измислен?

Не вярвайте на вест такава,

дори не си и заслужава.

 

Защото улицата диша

мечти и спомени простира 

от спирка с козирка лилава

до гара на небесната морава.

 

Защото улицата вижда!

Очите и' дъждовно бистри

поглеждат в миналите дни,

надничат в хорските души.

 

Защото улицата чува!

Тя спомня всеки звук.

На тъжен помъдрял щурец,

на дъхнал рано пролетен ветрец.

 

Кой каза, че улицата е умряла?

Сега е тъмно. Просто си почива.

Ще се събуди утре с нови хора.

За тях си заслужава!

 

15.10.2021г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно благодаря, Руми!
  • Ех, само ако можеше да говори улицата, какви ли невероятни истории щеше да ни разкаже! Много добре си я описал, Хари, поздравявам те!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...