27 сент. 2008 г., 15:49

Улицата на любовта

821 0 7

http://vbox7.com/play:ff54e941

 

Привет, очарователен живот!
Какво си ти за нас?
Шумна многолюдна улица,
по която срещаме любовта.
Вървим с чувства в джобовете
и мечтателно те разглеждаме.
Заслепяваш ни с бляскавите,
неустоими твои изкушения.
Тук продават много щастие
в симпатични шарени опаковки.
Отсреща е украсеният до болка
магазин за пречистваща тъга.
До него е павилионът за състрадание,
после - щандът със светли надежди.
Ето го продавачът на слънчеви илюзии,
на ъгъла стои просещият милост.
Пъстро разнообразие предлагаш,
какво ли да си изберем от теб?
Навярно всичко и нищо!
Защото всичко ще изживеем,
но нищо няма да остане след нас.
Спуска се вечерно нощта и ти
заискряваш в бели светлини,
а там нейде сред тъмнината,
над вълните и заспиващата земя,
се носи диханието, свързващо ни
с вечното, великото и необозримото,
онова, което ни дава възможността
да те изпитаме, прелестна любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...