27 сент. 2008 г., 15:49

Улицата на любовта

818 0 7

http://vbox7.com/play:ff54e941

 

Привет, очарователен живот!
Какво си ти за нас?
Шумна многолюдна улица,
по която срещаме любовта.
Вървим с чувства в джобовете
и мечтателно те разглеждаме.
Заслепяваш ни с бляскавите,
неустоими твои изкушения.
Тук продават много щастие
в симпатични шарени опаковки.
Отсреща е украсеният до болка
магазин за пречистваща тъга.
До него е павилионът за състрадание,
после - щандът със светли надежди.
Ето го продавачът на слънчеви илюзии,
на ъгъла стои просещият милост.
Пъстро разнообразие предлагаш,
какво ли да си изберем от теб?
Навярно всичко и нищо!
Защото всичко ще изживеем,
но нищо няма да остане след нас.
Спуска се вечерно нощта и ти
заискряваш в бели светлини,
а там нейде сред тъмнината,
над вълните и заспиващата земя,
се носи диханието, свързващо ни
с вечното, великото и необозримото,
онова, което ни дава възможността
да те изпитаме, прелестна любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...