Sep 27, 2008, 3:49 PM

Улицата на любовта 

  Poetry » Phylosophy
599 0 7

http://vbox7.com/play:ff54e941

 

Привет, очарователен живот!
Какво си ти за нас?
Шумна многолюдна улица,
по която срещаме любовта.
Вървим с чувства в джобовете
и мечтателно те разглеждаме.
Заслепяваш ни с бляскавите,
неустоими твои изкушения.
Тук продават много щастие
в симпатични шарени опаковки.
Отсреща е украсеният до болка
магазин за пречистваща тъга.
До него е павилионът за състрадание,
после - щандът със светли надежди.
Ето го продавачът на слънчеви илюзии,
на ъгъла стои просещият милост.
Пъстро разнообразие предлагаш,
какво ли да си изберем от теб?
Навярно всичко и нищо!
Защото всичко ще изживеем,
но нищо няма да остане след нас.
Спуска се вечерно нощта и ти
заискряваш в бели светлини,
а там нейде сред тъмнината,
над вълните и заспиващата земя,
се носи диханието, свързващо ни
с вечното, великото и необозримото,
онова, което ни дава възможността
да те изпитаме, прелестна любов.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??