Sep 27, 2008, 3:49 PM

Улицата на любовта

823 0 7

http://vbox7.com/play:ff54e941

 

Привет, очарователен живот!
Какво си ти за нас?
Шумна многолюдна улица,
по която срещаме любовта.
Вървим с чувства в джобовете
и мечтателно те разглеждаме.
Заслепяваш ни с бляскавите,
неустоими твои изкушения.
Тук продават много щастие
в симпатични шарени опаковки.
Отсреща е украсеният до болка
магазин за пречистваща тъга.
До него е павилионът за състрадание,
после - щандът със светли надежди.
Ето го продавачът на слънчеви илюзии,
на ъгъла стои просещият милост.
Пъстро разнообразие предлагаш,
какво ли да си изберем от теб?
Навярно всичко и нищо!
Защото всичко ще изживеем,
но нищо няма да остане след нас.
Спуска се вечерно нощта и ти
заискряваш в бели светлини,
а там нейде сред тъмнината,
над вълните и заспиващата земя,
се носи диханието, свързващо ни
с вечното, великото и необозримото,
онова, което ни дава възможността
да те изпитаме, прелестна любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...