27.09.2008 г., 15:49

Улицата на любовта

819 0 7

http://vbox7.com/play:ff54e941

 

Привет, очарователен живот!
Какво си ти за нас?
Шумна многолюдна улица,
по която срещаме любовта.
Вървим с чувства в джобовете
и мечтателно те разглеждаме.
Заслепяваш ни с бляскавите,
неустоими твои изкушения.
Тук продават много щастие
в симпатични шарени опаковки.
Отсреща е украсеният до болка
магазин за пречистваща тъга.
До него е павилионът за състрадание,
после - щандът със светли надежди.
Ето го продавачът на слънчеви илюзии,
на ъгъла стои просещият милост.
Пъстро разнообразие предлагаш,
какво ли да си изберем от теб?
Навярно всичко и нищо!
Защото всичко ще изживеем,
но нищо няма да остане след нас.
Спуска се вечерно нощта и ти
заискряваш в бели светлини,
а там нейде сред тъмнината,
над вълните и заспиващата земя,
се носи диханието, свързващо ни
с вечното, великото и необозримото,
онова, което ни дава възможността
да те изпитаме, прелестна любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...