21 июн. 2010 г., 12:45

Улична импресия

919 0 12

Акацийка видях на тротоара.

Разцъфнала и скромно удивена.

Рекламите неонови ù пречеха

да  си почива от света на суетата.

 

Като деца опитвахме  от цветовете  ù,

но днес едва ли е възможно?

От стрес и замърсяване на въздуха

тя  диша трудно и тревожно!

 

А  цветовете  ù  се  бяха спуснали

като изящни плитки на коса девическа

и  ароматите  им  се  разнасяха

по улицата - призрачно-космически.

 

 Но тя бе част от странната хармония

между животни, хора и автомобили,

заграбили свободното пространство,

с предимството, че тук са се родили.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, наистина трябва да се замислим за природата, Нина!
    Проучванията за шистов газ в Добруджа също ме вълнуват и
    съм противник на тяхното извършване!
  • Благодаря ти за усмивчицата и вниманието, Валка !
  • !!!!!!
  • Благодаря ти Кристи!
    Успех ти желая!
  • Много хубав стих с актуално послание!
    Поздрави за оригиналния и мъдър поет!
    БЪДИ!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...