21.06.2010 г., 12:45

Улична импресия

924 0 12

Акацийка видях на тротоара.

Разцъфнала и скромно удивена.

Рекламите неонови ù пречеха

да  си почива от света на суетата.

 

Като деца опитвахме  от цветовете  ù,

но днес едва ли е възможно?

От стрес и замърсяване на въздуха

тя  диша трудно и тревожно!

 

А  цветовете  ù  се  бяха спуснали

като изящни плитки на коса девическа

и  ароматите  им  се  разнасяха

по улицата - призрачно-космически.

 

 Но тя бе част от странната хармония

между животни, хора и автомобили,

заграбили свободното пространство,

с предимството, че тук са се родили.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, наистина трябва да се замислим за природата, Нина!
    Проучванията за шистов газ в Добруджа също ме вълнуват и
    съм противник на тяхното извършване!
  • Благодаря ти за усмивчицата и вниманието, Валка !
  • !!!!!!
  • Благодаря ти Кристи!
    Успех ти желая!
  • Много хубав стих с актуално послание!
    Поздрави за оригиналния и мъдър поет!
    БЪДИ!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...