Jun 21, 2010, 12:45 PM

Улична импресия

  Poetry » Other
922 0 12

Акацийка видях на тротоара.

Разцъфнала и скромно удивена.

Рекламите неонови ù пречеха

да  си почива от света на суетата.

 

Като деца опитвахме  от цветовете  ù,

но днес едва ли е възможно?

От стрес и замърсяване на въздуха

тя  диша трудно и тревожно!

 

А  цветовете  ù  се  бяха спуснали

като изящни плитки на коса девическа

и  ароматите  им  се  разнасяха

по улицата - призрачно-космически.

 

 Но тя бе част от странната хармония

между животни, хора и автомобили,

заграбили свободното пространство,

с предимството, че тук са се родили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, наистина трябва да се замислим за природата, Нина!
    Проучванията за шистов газ в Добруджа също ме вълнуват и
    съм противник на тяхното извършване!
  • Благодаря ти за усмивчицата и вниманието, Валка !
  • !!!!!!
  • Благодаря ти Кристи!
    Успех ти желая!
  • Много хубав стих с актуално послание!
    Поздрави за оригиналния и мъдър поет!
    БЪДИ!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...