Jun 21, 2010, 12:45 PM

Улична импресия

  Poetry » Other
925 0 12

Акацийка видях на тротоара.

Разцъфнала и скромно удивена.

Рекламите неонови ù пречеха

да  си почива от света на суетата.

 

Като деца опитвахме  от цветовете  ù,

но днес едва ли е възможно?

От стрес и замърсяване на въздуха

тя  диша трудно и тревожно!

 

А  цветовете  ù  се  бяха спуснали

като изящни плитки на коса девическа

и  ароматите  им  се  разнасяха

по улицата - призрачно-космически.

 

 Но тя бе част от странната хармония

между животни, хора и автомобили,

заграбили свободното пространство,

с предимството, че тук са се родили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, наистина трябва да се замислим за природата, Нина!
    Проучванията за шистов газ в Добруджа също ме вълнуват и
    съм противник на тяхното извършване!
  • Благодаря ти за усмивчицата и вниманието, Валка !
  • !!!!!!
  • Благодаря ти Кристи!
    Успех ти желая!
  • Много хубав стих с актуално послание!
    Поздрави за оригиналния и мъдър поет!
    БЪДИ!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...